‏ Ecclesiastes 8

Целесъобразност в несъвършения свят

1 ^a Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека просветлява лицето му
и коравината на лицето му се променя.
2 ^b Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
а най-вече заради клетвата пред Бога.
3 ^c Не бързай да излезеш от присъствието му;
не постоянствай в лоша работа,
защото той върши всичко каквото иска,
4 ^d тъй като думата на царя има власт
и кой ще му каже: Какво правиш?
5 Който пази заповедта, няма да види нещо зло;
и сърцето на мъдрия познава,
че има и време, и осъждане за непокорството.
6 ^e Понеже за всяко нещо има време и отсъждане;
защото човекът е твърде окаян,
7 ^f понеже не знае какво има да стане;
защото кой може да му каже как ще бъде?
8 ^g Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа,
нито да има власт над деня на смъртта;
и в тази война няма уволнение,
нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.
9 Всичко това видях, като занимах сърцето си
с всяко дело, което става под слънцето,
че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.
10 При това видях нечестивите погребани,
които бяха идвали и отивали от святото място;
и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така.
И това е суета.
11 ^h Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.
12 ⁱ Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства,
пак аз зная това, че ще бъде добре
на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
13 а на нечестивия няма да бъде добре,
нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои от Бога.
14 ^j Има една суета, която става на земята:
че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
Казах, че и това е суета.
15 ^k Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма по-добро под слънцето
освен да яде, да пие и да се весели,
и това да му остава от труда му
през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта
и да видя труда, който ставаше по земята,
как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,
17 ^l тогава видях цялото Божие дело,
че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
понеже колкото и да се труди човек да го търси,
пак няма да го намери;
а дори ако и мъдрият реши да го познае,
няма да може да го намери.