‏ Genesis 24

Женитбата на Исаак за Ревека

1 ^a А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,

2 ^b Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

3 ^c и ще те закълна в Господа , Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 ^d а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.

5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 ^e Господ , небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.

8 ^f Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.

10 ^g И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 ^h Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 ⁱ Тогава каза: Господи , Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.

13 ^j Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 ^k Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 ^l Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 ^m Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.

18 ⁿ А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.

19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.

20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 ^o А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.

22 ^p Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

23 Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24 ^q А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

25 Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.

26 ^r Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа .

27 ^s И каза: Благословен да бъде Господ , Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.

29 ^t Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.

30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.

31 ^u И му каза: Влез, ти, благословен от Господа . Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32 ^v И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.

33 ^w И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.

34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

35 ^x Господ е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 ^y И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

37 ^z Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 ^aa А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

39 ^ab Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.

40 ^ac Но той ми отговори: Господ , пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 ^ad Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 ^ae И като пристигнах днес на извора, казах: Господи , Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 ^af ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 ^ag Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.

46 И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.

47 ^ah Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

48 ^ai Наведох се и се поклоних на Господа , и благослових Господа , Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 ^aj И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 ^ak А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

51 ^al Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 ^am Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 ^an И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

54 ^ao След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.

55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.

56 Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

57 А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.

58 И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.

59 ^ap И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.

60 ^aq И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 Ревека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

62 ^ar А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 ^as И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.

64 ^at Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.

65 Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

67 ^au Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.