‏ Psalms 90

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

1 ^a Молитва на Божия човек Моисей ▼

▼ 90:1 Вт. 33:1.

. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 ^c преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 ^d Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 ^e Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 ^f Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 ^g сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 ^h Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено ▼

▼ 90:10 От евр. в себе си.

седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 ^j Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 ^k Върни се, Господи ; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 ^l Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 ^m Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 ⁿ И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи ;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.