‏ Romans 2

Божият съд за езичници и юдеи

1 ^a Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг ; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

4 ^b Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

5 ^c Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

6 ^d Който ще въздаде на всеки според делата му:

7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 ^e а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 ^f скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

10 ^g а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

11 ^h Понеже Бог не гледа на лице.

12 ⁱ Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

13 ^j Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани

14 (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)

16 ^k в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

Юдеите и Моисеевият закон

17 ^l Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,

18 ^m и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,

19 ⁿ и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

20 ^o наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21 ^p тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 ^q Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

23 ^r Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?

24 ^s Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

25 ^t Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

26 ^u И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27 ^v И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?

28 ^w Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;

29 ^x а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.