‏ Judges 5Summary

1 ^a В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: 2 ^b Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците,
затова, че народът се предаде доброволно,
хвалете Господа .
3 ^c Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея на Господа ;
на Господа , Израилевия Бог, ще пея хвала.
4 ^d Господи , когато Ти излезе от Сиир,
когато тръгна от полето Едом,
земята се потресе, също и небето поръси,
ей, облаците поръсиха вода.
5 ^e Планините се разтопиха от присъствието Господне ,
самият Синай – от присъствието на Господа , Израилевия Бог.
6 ^f В дните на Самегар, сина на Анат,
в дните на Яил пътищата бяха напуснати
и пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 ^g Престанаха управниците в Израил; престанаха,
докато се въздигнах аз, Девора,
въздигнах се майка в Израил.
8 ^h Избраха си нови богове;
тогава настана бой в портите;
но видя ли се щит или копие
между четиридесет хиляди в Израил?
9 ⁱ Сърцето ми е към началниците на Израил,
които между народа предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа !
10 ^j Вие, които яздите на бели осли,
вие, които седите на меки постелки,
и вие, които ходите по път, възвестете това!
11 ^k Далеч от кипежа на стрелците ▼

▼ 5:11 Или: делещите плячка.

,
на места, където черпят вода,
там да възхваляват правдините на Господа ,
праведните дела на владичеството Му в Израил.
Тогава народът Господен слезе при портите.
12 ^m Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Варак,
и заплени пленниците си, сине на Авиноам!
13 ⁿ Тогава направи остатък от народа да владее благородните;
Господ ме направи да владея силните.
14 ^o Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик;
след тебе, Вениамине, между твоите племена;
от Махир слязоха началници
и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител.
15 ^p И първенците на Исахар бяха с Девора,
Исахар още с Варак,
спуснаха се след него в долината.
При потоците на Рувим
велики бяха сърдечните решения.
16 ^q Защо си седнал между оградите
да слушаш блеенето на ▼

▼ 5:16 Или: свиренето при.

стадата?
При потоците на Рувим
големи бяха сърдечните изпитания.
17 ^s Галаад мируваше оттатък Йордан;
и Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайбрежията
и мируваше в заливчетата си.
18 ^t Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт.
Също и Нефталим – по опасните ▼

▼ 5:18 От евр. високите.

места на полето.
19 ^v Дойдоха царете, воюваха;
тогава воюваха ханаанските царе
в Таанах, близо до водите на Магедон;
пари не взеха.
20 ^w От небето воюваха;
звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 ^x Реката Кисон ги завлече,
старата река, реката Кисон,
стъпкала си мощ, душо моя.
22 Тогава се счупиха конските копита
от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.
23 ^y Кълнете Мироз, каза ангелът Господен ,
горчиво кълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа ,
на помощ на Господа против силните.
24 ^z Благословена нека бъде повече от всички жени
Яил, жената на Хевер кенееца;
повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.
25 ^aa Вода поиска той; тя му даде мляко,
масло донесе във великолепна чаша.
26 ^ab Ръката си протегна към кола
и десницата си – към работническия чук;
и с чук удари Сисара и му промуши главата,
ей, проби и прониза слепоочието му.
27 В краката ѝ се повали, падна; простря се;
в краката ѝ се повали, падна;
където се повали, там и падна мъртъв.
28 Сисаровата майка надничаше през прозореца
и викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха,
даже и тя даваше отговор на себе си:
30 ^ac Не са ли намерили и не делят ли сега плячка?
По мома, по две моми на всеки мъж;
на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи,
плячка от пъстроцветни везани дрехи,
от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни,
свалени от раменете на пленените.
31 ^ad Така да погинат всички твои врагове, Господи ;
а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.

След това на земята цареше мир четиридесет години.